Информационните войни, фалшивите новини и подвеждащите публикации са част от ежедневието ни, като много малък процент от четящите ги разпознават. Какво е нивото на медийна грамотност у нас? Какви опасности крие дезинформираността и как да се справим с нея? Поговорихме си с Иглика Иванова от Коалиция за медийна грамотност, за да разберем отговорите на тези и други въпроси. Иглика е докторант в катедра „Европеистика“ на СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Медийна политика и право на ЕС“ и има дългогодишен опит в създаването и разпространението на медийно съдържание. В периода 2019-2020 г. е част от авторския колектив на седмичното онлайн публицистично списание „Тоест“. От началото на 2020 г. участва активно в разработването на образователни ресурси, в осъществяването на инициативите и кампаниите на КМГ, поддържа сайта Gramoten.li. Иглика е част от ръководния екип на Media Education Lab към University of Rhode Island, Kingston, RI
1. Разкажете ни малко повече за Коалиция за медийна грамотност и как се стигна до създаването й?
Коалицията за медийна грамотност е създадена през 2017 година в отговор на проявяващите се негативни последици от липсата на гражданско и медийно образование в общообразователната програма, нарастващото разпространение на дезинформация и влошаващата се медийна среда у нас като неформално сдружение на организации, работещи в областта на образованието, медиите и гражданското участие. От 2019 г. Коалицията е регистрирана като сдружение с нестопанска цел в обществена полза, чиято основна цел е да допринася за развитието на медийната грамотност на българските граждани от всички възрасти и всички социални групи. Работим по изпълнението на тази цел по много начини и в различни направления: чрез проекти на гражданското общество, които формират най-голям дял от дейността ни; като подпомагаме развитието на методики за преподаване на дигитално-медийна грамотност; разработваме обучителни програми и проекти, провеждаме обучения за учители и за ментори по медийна грамотност; разясняваме и популяризираме значението на медийната грамотност, изпълняваме застъпническа, организационна и координационна дейност по привличане, информиране, ангажиране и подпомагане на всички заинтересовани страни – институции, организации и граждани, работещи в областта на медийната грамотност; координираме и разпространяваме становища от името на членовете си; адаптираме и създаваме образователни и обучителни ресурси; провеждаме проучвания и изследвания, свързани както с дефицитите, така и с добрите практики в и извън системата на формалното образование; изготвяме анализи и препоръки въз основа на резултатите от тях. Членове на Коалицията са лица, участвали в учредителното събрание на сдружението, експерти, работещи по темата медийна грамотност, организации и юридически лица, работещи в областта на образованието, медиите, гражданското участие и други области, повече или по-малко свързани с развитието на медийната грамотност. Сред членовете на Коалицията за проф. Нели Огнянова, проф. Георги Лозанов, доц. Орлин Спасов, дългогодишният ръководител на Центъра за безопасен интернет Георги Апостолов, журналисти и основатели на други организации на гражданския сектор, а неин председател от самото ѝ създаване е Кристина Христова – съосновател и член на КС на АЕЖ-България, а понастоящем и програмен ръководител на проекта за проверка на факт Factcheck Bulgaria. Проекти като Teen Station и sCOOL Media, които са от много малкото в България, даващи възможност на ученици да се изявяват и развиват като журналисти и създатели на творческо и медийно съдържание още от гимназията, са част от мрежата ни, наред с организации като Центъра за творческо обучение, Асоциацията на европейските журналисти-България, Асоциация за кариерно развитие и др. Използвам възможността да кажа, че Коалицията е отворена за нови членове – както отделни личности, така и организации на гражданския сектор, които развиват или искат да развиват някоя от дейностите, които изброих във връзка с реализирането на нашата основна цел.
2. През лятото споделихте резултати от Първото национално проучване на дигитално-медийната грамотност на учениците в България. Каква е ситуацията с дезинформираността сред тях, а и като цяло - сред другите възрастови групи?
Да, на 15 юни представихме на пресконференция в Launchee, излъчвана на живо във Facebook страницата на Коалицията, резултатите от пилотно тестване на дигитално-медийните компетентности на десетокласници от 176 паралелки от цялата страна. То се проведе в самото началото на 2022 г. по нова за България предварително тествана и усъвършенствана методиката в рамките на проекта “Интегрален подход за развитие на медийната грамотност на учениците”, който изпълняваме с финансовата подкрепа на Фонд „Активни граждани“. Представихме и предоставихме методиката на Министерството на образованието и науката като инструмент за допълнително привеждане на европейската рамка за компетентност в областта на цифровите технологии в училищата и за регулярно измерване на нивата на свързаните с нея когнитивни умения сред българските ученици. Те са свързани по-скоро с природата и функционалностите на ИКТ и са умения в обхвата на цифровата, не толкова на медийната грамотност, въпреки че медийната, информационната и цифровата грамотност са тясно свързани – между тях има известно, макар и непълно припокриване, но има и съществени разлики, поради което е важно да се прави това разграничение и да се разбира и обяснява много ясно какво се измерва. Аналитичният доклад, представящ целите, контекста и приложимостта на това тестване, е публикуван в пълния си обем без ограничения в достъпа в сайта на Коалицията за медийна грамотност (в раздел Ресурси/Изследвания), наред с докладите по предишни проучвания, които проведохме през последните 2-3 години – сред учители, ученици, родители. Бих казала, че е добре тези изследвания да бъдат разглеждани като взаимодопълващи се по отношение на цялостната картина на нивото на медийната грамотност в България и наличието (или отсъствието) на условия за развиването ѝ както във формалното образование, така и чрез неформалното. Освен нашите данни, гледаме и тези на паневропейски сравнителни изследвания като Мониторинга на медийния плурализъм и на Индекса на медийната грамотност, чиито ежегодни издания публикуваме в сайта на Коалицията и които, уви, разкриват една тревожна картина на трудно оттласкване от дъното по много от показателите, които имат отношение към медийната грамотност, и по-общо към качеството на образованието, на медийно-информационната среда и на гражданското участие. Не бих могла да отговоря с данни и проверими твърдения относно ситуацията с дезинформацията сред учениците и по-възрастните граждани, тъй като не измерваме пряко способността на учениците, нито на възрастните хора, да идентифицират съдържание, което отговаря на дефиницията за дезинформация. А и, честно казано, много малко хора разбират точното значение на това понятие – защо е важно да бъде търсена и евентуално установена умисъл във всяко съобщение, чрез което се пренася нещо различно от обективна, проверена и фактологично вярна информация. Това, което правим, е да проверяваме степента на изграждане на уменията, свързани със способността на човек да търси, интерпретира и оценява информация, която му е необходима, за да изгради представа и нагласа по въпроси, които го интересуват, в т.ч. въпроси от политическия и медийния дневен ред. Гледаме и условията, средата, действащите лица – има ли политики, адекватни ли са, прилагат ли се, измерва ли се въздействието им, как са позиционирани различните заинтересовани страни и доколко са ангажирани в последователни и устойчиви действия за насърчаване на критичното мислене и гражданското участие на хората. От всичко казано дотук, вероятно и сами си правите изводите, че имаме много работа. Да, свършили сме много работа и имаме основание да твърдим, че свършеното е полезно и поставя една добра основа за по-нататъшно изграждане, но още повече и може би дори най-трудната предстои. Затова и създаването, поддържането, разширяването и усилването на мрежа от организации в областта, каквато е Коалицията за медийна грамотност, е от критично значение. Необходими са системни, компетентни и координирани усилия и актьори, които да изискват отчетност – от държавата, от институциите, от контролните органи.
3. Какво представляват обученията по медийна грамотност, които провеждате? Има ли интерес към тях и срещате ли някакви затруднения?
Интересът е голям и за наше удовлетворение и повод за оптимизъм – неизменно нараства, което е видимо и отстрани от увеличаването на обучителните програми, техния географски обхват, привличането на нови партньори и участници, обратната връзка, която получаваме и която хората самоинициативно споделят, за да популяризират обученията ни сред своите социални кръгове. Затрудненията при организирането на всякакъв род инициативи, за чието провеждане разчиташ на партньор(и), са свързани с необходимостта от добра комуникация и координация, заделяне на необходимите ресурси, в т.ч. време и средства, достигане до хората, за които са предназначени. Имахме много успешна година в това отношение, което дължим в огромна степен на Фондация „Лъчезар Цоцорков“, която прави много повече от това да финансира програмата ни „Медийна грамотност онлайн – учене през целия живот“ и действително можем да наречем наш партньор. Заедно работихме за привличането и подготовката на нови обучители към програмата след провеждане на конкурс и обучение за обучители сред журналисти. Отбелязвам ролята и отправям благодарност и към партньорите ни по места – читалища, библиотеки, общински администрации – без тяхното участие и желание да развиват дейности като тези обучения, подобни програми не биха могли да се реализират. Проведохме отделно и програма с локален обхват, само в София – подкрепената от Район Лозенец с финансовата подкрепа на Програма “Европа” 2021 на Столична община „Академия за възрастни“, която отчитаме като успешна и която също има хоризонт. Както предполагат наименуванията на тези обучителни програми, те са насочени към възрастните хора – най-вече хората над 55-годишна възраст, но не само, а освен пряко с граждани, работим със служители в културни и общински учреждения, за да разширим мрежата от ментори, които на свой ред да организират и провеждат такива обучения по места. Какво представлява и защо сме уязвими на пропагандата, какво отличава дезинформацията от журналистическите грешки, как да навигираме по-уверено в света на цифровите медии и социалните медии, така че да разпознаваме произхода и целите на съдържанието, което откриваме и което ни залива ежедневно, как да пазим по-добре неприкосновеността на личния си живот, вкл. на личните ни данни, как да изобличаваме онези, които по един или друг начин опитват да ни въвлекат в заблуда – това са основните теми на тези обучения. И което е особено важно – тези теми всъщност представляват обучителни цели с практическо измерение, тъй като в рамките на три, три и половина часа участниците в тези обучения не просто се запознават с понятията и научават много нови неща, а пряко участват в откриването и анализа на примери, проверяват и усъвършенстват уменията си да взаимодействат със съдържание и с други хора онлайн, обсъждат помежду си своя личен опит и стратегии за противодействие на всякакви форми на манипулация.
Провеждаме и обучения за учители, каквито са курсовете по програма „Медийна грамотност през моя предмет“, по повод на които имаме щастието да се срещаме с мотивирани, отдадени на професията си и изключително дейни представители на учителската професия. Това са хора, много от тях от съвсем малки населени места далеч от столицата и общинските центрове, които ние наричаме „Дигитални звезди“ и на които гледаме като на съмишленици и посланици на нашата мисия – да направим образованието в България по-пригодно към действителността и адекватно на предизвикателствата и възможностите, които развитието на информационното общество през XXI век предлага.
4. Подвеждащи публикации, фалшиви новини, медии с неизвестни автори - като цяло медийната среда е много токсична. Ясно е, че усилията трябва да бъдат насочени към подрастващите и техните родители. Дайте съвет откъде трябва да започне медийното ограмотяване?
Усилията трябва да бъдат насочени към подрастващите и техните родители, но не само – в не по-малка степен са необходими усилия и адекватен подход към бързото и ефективно повишаване на медийната грамотност на всички останали групи в обществото. Въпреки че промяната е направена преди моето присъединяване и не сме я коментирали, за мен преименуването на Коалицията от Коалицията за медийна грамотност в образованието в днешното ѝ по-общо наименование без това допълнение е логично предвид разширяването на фокуса на организацията и нуждите на обществото ни, които не свършват с въвеждането на медийната грамотност в учебния процес. Още повече, че въпреки положителното развитие в тази посока, то не е факт, а и не би могло да бъде в степента, в която е необходимо, преди всички участници в учебния процес, и по-специално преподавателите, да бъдат обхванати. И като го казвам, нямам предвид само повишаването на разбирането, знанията и умения на самите учители по отношение на медиите, медийното съдържание, анализа и оценяването на информация в медиите, разпознаването на дезинформация и уменията за проверка на факти, осъзнаването на ролята и значението на медиите в едно демократично общество. Което, разбира се, само по себе си е достатъчно важна и вещаеща промяна цел. За да бъдат развивани тези умения, разбирания и нагласи у учениците чрез обучението в предметите във формалното образование, не само чрез гражданското образование, което бе въведено преди две години, но само за 11 и 12 клас, е необходимо цялостно преосмисляне и преконфигуриране, ако мога да се изразя така, на учебния процес и методите на преподаване. Така че тук има много работа и тази работа е основно в полето на образователната политика в страната. Но не по-малко важна и отговорна е ролята на самите медии, на медийните регулатори, на бизнесите, които имат капацитета и следва да разбират важността на това да осигурят възможност на служителите си да повишават способностите си не само как да използват информационно-комуникационни технологии ежедневно за по-доброто и качествено изпълнение на служебните си задължения. Но и как да откриват, анализират, оценяват и създават медийно съдържание компетентно и отговорно, как да бъдат осъзнати, пълноправни и добросъвестни участници в публичната сфера и в демократичните процеси като избирането на представители в парламента, в президентската или в местната власт, което изисква способността да се вземат самостоятелни информирани решения с мисъл за най-добрия интерес на цялото общество. Като че ли и медиите, и бизнесите – а медиите освен култура, са и бизнес – не разбират добре, че повишаването на медийната грамотност на хората в зряла възраст, както и на тези, които сега излизат от образователната система, е в техен интерес, и този интерес има икономически измерения.
5. Избрахте Launchee като локация, от която да представите и излъчите резултатите от проучването. Смятате ли, че по този начин достигнахте до по-широка аудитория?
Пресконференцията, на която представихме резултатите от проучването на учениците в средата на юни, бе първото събитие, организирано от Коалицията, което проведохме в Launchee. През септември и октомври проведохме две конференции – отново в Launchee, и това, смятам, е красноречиво за добавената стойност, която преценяваме, че изборът на вашия конферентен център за мястото, на което физически да посрещаме гостите, които каним на тези събития, носи. Разширяването на аудиторията ни може да се дължи и на други фактори, свързани с нарастването на разпознаваемостта на Коалицията, добрата комуникация с целевите групи, към които са ориентирани проектите, които разработваме, подкрепата на партньори и съмишленици. Но за мен по-важното е, че досега всеки човек, присъствал и участвал в организацията или провеждането на събитие на Коалицията за медийна грамотност в Launchee, е изразявал, подобно на нас, много висока оценка за условията, атмосферата и естетиката на вашия център. Мисля също, че ако това все още не е така, с нарастването на популярността на Launchee действително ще може да се установи такава връзка между обхвата на дадено събитие и мястото на провеждането му, независимо дали то се провежда само физически във вашите пространства, или се излъчва и чрез уеб стрийминг. Тук е мястото да добавя, че колкото приятно и вдъхновяващо е да се посрещат колеги и гости в Launchee по повод на събития, които правим, толкова важно и хубаво е да можеш да разчиташ изцяло на своя партньор в тази дейност, какъвто за нас сте вие, и по отношение на техническото обезпечаване и изпълнение. И, да, безспорно, ако нямаш надеждна техническа поддръжка, която да гарантира качествен стрийминг в избраните платформи, това би ограничило аудиторията ти не само за текущото събитие, което излъчваш, но и за следващите, защото при такова насищане с прояви, хората лесно могат да се откажат от една за сметка на друга въз основа на впечатленията си, или т.нар. потребителско изживяване, от предишно твое събитие. Така че в заключение мога единствено да благодаря на Launchee за отношението и професионализма и в този аспект и да ви пожелая да направите възможно провеждането на много значими и важни инициативи и събития с положителен ефект върху обществото ни.
